В чест на моя татко, който точно преди 22 години срещна лицето на Спасителя

На две години само бях

Когато срещахме се ний за кратко.

Пролет, лете или в сняг

Не знаех аз какво е татко.

Е, промениха се нещата

От роб - свободен стана.

Зае си място на бащата

И нов етап за мен настана.

Играхме, строяхме, садяхме, беряхме,

Пътувахме често надлъж и нашир.

Пяхме, четяхме и много се смяхме

Сърцата ни бяха изпълнени с мир.

Към теб привързах се,

Без теб не можех.

От тебе учех се,

Не се трвожех.

На четиринадесет години само бях

Когато срещнахме се ний последно.

И пролет, лете или в сняг

Аз знаех ... ти живееш там победно.

От теб научих толкова неща

За Бог, за хората и за живота.

Но най-голямото, което ти ми завеща -

Посланието за Голгота.

И тъй, на тридесет и шест сега

Сам аз съпруг съм и баща.

И таз’ е моята мечта

Със теб да бъда някога във вечността.

Твой завинаги обичащ те син, Боби