12/18/2010
12/16/2010
12/12/2010
12/07/2010
В чест на моя татко, който точно преди 22 години срещна лицето на Спасителя
На две години само бях
Когато срещахме се ний за кратко.
Пролет, лете или в сняг
Не знаех аз какво е татко.
Е, промениха се нещата
От роб - свободен стана.
Зае си място на бащата
И нов етап за мен настана.
Играхме, строяхме, садяхме, беряхме,
Пътувахме често надлъж и нашир.
Пяхме, четяхме и много се смяхме
Сърцата ни бяха изпълнени с мир.
Към теб привързах се,
Без теб не можех.
От тебе учех се,
Не се трвожех.
На четиринадесет години само бях
Когато срещнахме се ний последно.
И пролет, лете или в сняг
Аз знаех ... ти живееш там победно.
От теб научих толкова неща
За Бог, за хората и за живота.
Но най-голямото, което ти ми завеща -
Посланието за Голгота.
И тъй, на тридесет и шест сега
Сам аз съпруг съм и баща.
И таз’ е моята мечта
Със теб да бъда някога във вечността.
Твой завинаги обичащ те син, Боби
Subscribe to:
Posts (Atom)
